Отлично представяне на стипендиантите на фондация „Еврика“ и Huawei Technologies Bulgaria

Отлично представяне на стипендиантите на фондация „Еврика“ и Huawei Technologies Bulgaria в обучителната програма на една от водещите световни компании за телекомуникационни устройства и решения, проведена от 27.02.2015 г. до 15.03.2015 г. Пекин и Шънжднън. Повече информация може да намерите тук.
Ето и какво написа Росица Николова, студентка в ИУ, Варна – една от десетте носителки на съвместната стипендия на фондация „Еврика“ и „Хуауей Технолоджис България“

* * *
Fig3sВ момента, в който видяхме усмихнатите представители на фондация Еврика на летището, беше ясно – ние заминаваме на много важно пътуване. За нас и за следващите представители на България в Китай. Решени да дадем всичко от себе си, решени да поемем възможно повече от тази далечна култура, ние се качихме в самолета и… отлетяхме.
Един от честите въпроси към мен е: „Толкова дълъг полет! Как се издържа?“ Мога да кажа, от свое име, че полетът е достатъчно комфортен, за да минат тези 9 (Истанбул – Пекин) и 11 (Хонг Конг – Истанбул) часа абсолютно неусетно. Прекрасна храна, комфортни седалки, мек и плавен полет, персонален екран пред всяка една седалка, снабден с музика, филми, игри, телефонна връзка до друга седалка или до земята и прочие. А докато пристигнеш на летището, ние кацнахме на терминал 3, който е и специално построен за олимпийските игри в Беиджинг (Пекин), вече попадаш в нов свят. Огромни, широки постройки, които скромно напомнят за силните страни на социализма. Само че това изобщо не са онези мраморни сгради, вдъхващи само хлад и страх, а по-скоро нещо, на което човек би се възхитил искрено.
И така, уморени и любопитни ние сме в Пекин. Без да иска Григор Цанков от фондация „Еврика“ ни даде мисия, която ни обедини – мисията да набележим един човек и всички да се движат около него – формация „turtle shell“. Ние станахме 10-те костенурки на България и първата дума, която научихме на китайски език бе „костенурка“ (угуей). Бяхме посрещнати от координаторката Тиан Хуа, която набързо разказа графика ни, запозна ни с екскурзоводката ни и ни качи на автобуса към нашия хотел.
Говорихме много. Искаше ни се времето ни в Китай да мине в повече разходки, отколкото бяха заложени по програма. Опитвахме се да измислим начини да имаме повече свободно време. И добре, че не ни се получиха нещата. Оказа се, че ни очаква една прекрасна програма, която чрез обучението ще ни даде доста по-задълбочен поглед, ще ни срещне с обичаи, традиции, далечна култура и прекрасни хора. Бързо изоставихме амбициите си да спорим за програмата и се впуснахме в едноседмичния ни престой в Пекин.
Първи сблъсък с храната
Всяка една наша вечеря бе планирана някъде навън, за да може да видим различни аспекти на традиционна кухня. Първата ни вечер бе отредена на „tangmian“, което би могло да ви прозвучи най-познато ако използваме „noodles”, или спагети в супа. Популярното ястие „ramen„ в Япония е именно китайският „tangmian“. Любопитен факт е, че ако се намирате в Северен Китай вероятността да ядете „noodles” е по-висока отколкото да хапвате ориз. В Китай има по над 30 вида от двете най-популярни ястия – ориз и, нека го кажем на по-нашенски език – спагети.
Още един любопитен факт е, че колкото по на юг се намирате, толкова по-често ще ви се случва да похапвате люти ястия, дори да сте помолили да не са люти. Няколко пъти не почитателите на люто сред нас оставаха неприятно изненадани от нещо, което „не е люто”.
Та, към първата вечер отново… Повечето от момчетата не бяха хващали китайски клечки/пръчки за ядене. Някои заведения имат скрити вилици и ви ги дават, когато видят, че сте много отчаян. Е, на масата ни бързо се появиха вилици, но знаехме, че не може да разчитаме всеки път на подготовката на заведенията за нашата поява.
Не останахме гладни!
Нашият съботен ден бе отреден за обиколки на три от най-известните забележителности в Пекин, а и може би за цял Китай. А именно: площадът Тиенанмън, Забраненият град и един от входовете за Великата китайска стена.
Денят започна бързо и по график. На самият вход за площада имаше пункт за проверка на багажа и личните вещи, защото се очаква да има важна делегация в следващите дни. Раниците минаваха през скенер, а личните вещи бяха преглеждани за непозволени лозунги и символи.
Научихме през кой вход минава императорът, защо жълтото е неговият цвят, а в Забранения град числото 9 те съпътства навсякъде. Един от фактите, който много ме впечатли, те не бяха малко, но този още ме изумява, е че паветата, върху които стъпвахме на територията на атракционна всъщност са разположени на 15 реда в дълбочина, с цел Императорът да бъде защитен от нападатели, решили да прокопаят тунел.
Fig2sFig1sМоментът, в който зърнах стената на живо, обаче, беше нещо като „milestone“ за мен. Изоставих стереотипите, с които живях до този момент и заключих: това е един много силен, достоен за уважение и страхопочитание народ. Каквото и да се случва там, определено е за тяхно добро. Общо 3 династии са участвали в градежа на стената. Самият факт, че следващите династии са продължавали делото на предишните, ме накара да осъзная положителните страни на начина, по който ръководителите (лидерите) си вършат работата.
Осъзнавайки, че още не съм разказала и половината първи ден, обаче, си давам сметка, че обемът би могъл да се отдалечи много след точката на интереса.
С опит да бъда по-систематична нека го опиша така: следващите дни бяха отредени на това да се обучаваме. Едва успяхме да потопим глезените си в китайската култура, но дори и толкова „малко“ бяхме замаяни от традициите, за които научавахме, от законите, от начина на живот и разбиране. Ние самите успяхме да пренесем нашите традиции през хилядите километри, които делят цивилизациите ни и научихме нашите китайски приятели за символизма на мартеницата. Не веднъж изпитваха любопитство защо носим червенобелите си гривни и какво символизират. Пускахме български народни песни и послушахме познати мелодии (предимно детски песнички) на китайски език. В заключение по темата – културният обмен в Пекин беше двупосочен. Намерихме отговорите на много въпроси. Отделно успяхме да се докоснем до калиграфията и традиционното изобразително изкуство. Вече знаем, че това далеч не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед.
Ден след 3 март ние бяхме официални гости в резиденцията на Huawei в Пекин. Там се срещнахме с посланика на България в Китай, който вкара много нови допълнения към знанията, които бяхме придобили. Бяхме посрещнати като медийни звезди. Вниманието към нас беше неочаквано високо. На официалната вечеря отпихме от коктейли, придружени с кратка шоу-програма по приготвянето им. За всеки бе изработена пластелинена фигурка на животно по наш избор, след което гледахме и танцьор, който ни представи силното излъчване на традиционните оперни маски. Вечерята бе съобразена с присъствието на гости от Европа и представляваше блок-маса с традиционни китайски и европейски аперативи, ястия и десерти. Тук ние бяхме посрещнати топло, а предполагам и леко неочаквано за нашите домакини, успяхме да върнем топлотата и признателността, като разменихме културно наследство – мускалчета розово и лавандулово масло, в дървени украшения с традиционни мотиви, конфитюр от рози, закичихме ги и с мартеници, като не пропуснехме да обясним какво символизират и до кога да ги държат според нашите традиции.
Скоро след всичко това ние чухме, че сме очаровали представителите на Huawei и че дори за нас се говори като за най-добрата група, която е идвала по програмата. Не това ни беше целта, разбира се. Ние, без да си го поставяме на ум, започнахме да очакваме с още по-голям трепет пътуването ни към Шънджън, където щяхме да се докоснем и до обучението по информационни и комуникационни технологии.
След като в Пекин отворихме вратите към китайския език и култура, дойде време да си вземем довиждане и да се отправим и към този невероятно млад град – по настоящем най-младият и бързо развиващ се град в Китай – Шънджън (Shenzhen). Полетът трая около 3-4 часа. Сменяхме климатичния пояс и излязохме от зимата. За справка, или за да добиете представа – в Пекин температурите са колкото в София. Намираме се в един климатичен пояс, така че на въпросите „Студено ли ви е?“ ние твърдо отговаряхме „При нас в момента е същото“. Още една вметка – въздухът наистина не е чист, но зимните условия, като че притъпяват усещането за задух. Въпреки това сухотата на въздуха беше почти нетърпима и на всеки от нас му се отрази по някакъв начин.
В Шънджън е напълно обратното. Там няма сезон зима. Минималните температури са около 10 градуса, а по време на престоя ни максимално се радвахме на 26 градуса. Извадихме късия ръкав и започнахме да попиваме зеленината на града. По мое мнение нямаше случайно засадена тревичка. Толкова много цветя и дървета като видове и поддръжка не бях виждала никъде до този момент. Предполагам, че хората, които не понасят високи сгради, бетон, небостъргачи и прочие също биха се чувствали комфортно, защото на нивото на очите ти има прекрасни цветове, които да изпълват взора. Ние обаче бяхме впечатлени и от строителството.
Съвсем малко факти за града:
1) Основан е през март 1979г. станал част от SEZ на 1 май 1980г. В момента населението му е 16 милиона души. По картата самият град се простира на около 120 километра по дължина, а по ширина може да стигне до 40 километра (ориентацията е груба, направена от нас, спрямо картата, която имахме, но считам, че така е по-интересно, особено ако представите ни се разминават с много от реалността).
2) Един етаж от сграда се строи за около 3 дни.
3) В момента там се намира 10-тата най-висока сграда в света – хотел KK100. Височина на последния етаж, до който може да се стигне – 430 метра.
4) През 2016 г. се очаква да завърши строежа на Ping An Finance Centre, започнал през 2010г. Последният етаж ще е на 555.1 метра височина.
5) Факт изваден от Wikipedia: в момента метрото в Шенджен обслужва 131 спирки, разпределени на 5 линии, с обща дължина 178.44 километра. Дългогодишния план (2030) е линиите да стигнат до 20 и да обслужват 720 километра. Ето един работещ пример за планиране с мисъл за бъдещето. Иначе без добра организация градът би бил обречен да зацикли.
В този прекрасен град ние имахме възможността да се поразходим по брега с колелета, а срещу нас да виждаме бреговете на Хонг Конг. Да пием сокове от бамбук и кокос. Да видим музея на китайското село. Да гледаме спектакъл с повече ефекти, отколкото ще видим в среднобюджетен филм. Да се пазарим за цената на подаръците, които купуваме.
И не на последно място – да се запознаем със света на информационните и комуникационни технологии през погледа и обучението, предложено ни от една от водещите компании на световния пазар – Huawei. На официалния ни обяд, по случай нашето сертифициране и завършване на програмата, опитахме в 10 минути да представим обединяващите ни народни танци – право хоро и позната българска песен. Научихме новите си приятели да танцуват хоро и ги очаровахме с топлотата на нашата малка страна. Надяваме се, че положихме основите на добро партньорство и че очакват с нетърпение следващите български групи.
Не пропуснахме да се отпуснем за малко на традиционна чаена церемония, която се провеждаше в една от сградите на Huawei. Изследвахме храната и напитките. Ние опитвахме от всичко, което ни се предлагаше. И определено се забавлявахме. Много.
Угуей (от китайски – костенурка)!