Втора група стипендианти на фондация „Еврика“, носители на стипендията „Хуауей ИКТ“, посетиха Китай

От 1 до 17 април 2016 г. десетте стипендианти на Фондация „Еврика“, носители на стипендията „Хуауей ИКТ“ за учебната 2015/2016 г. се възползваха от допълнителната си награда от Huawei  Technologies  Bulgaria и посетиха Китай, в рамките на Международната програма за талантливи студенти Telecim Seeds For The Future.

Ето какво написа Ксения Цочева за незабравимото посещение в Пекин, Шънджнън и Хонг Конг .

„Където и да отиваш, отивай с цялото си сърце.“ /Конфуций/

(или Историята на едно незабравимо изживяване на един математик, озовал се в Китай, оставил частичка от себе си и пренесъл една магия)

При споменаването на държавата Китай, неслучайно в съзнанието на почти всеки състезател по математика се появява асоциацията с Международната олимпиада по математика и ненадминатото присъствие в челните две позиции в ранглистата от 86 – та насам. Изключвайки математиката, Китай в последния век е символ на индустриален и технологичен прогрес, лидер в търговията,  значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. За всеки европеец посещението на страна като Китай и запознаването с една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света е едно истинско предизвикателство за ума, извор на познание и еуфория за сетивата. Докосването до интелекта, волята, амбицията, дисциплината и организацията на лидера в математиката в последния век и опознаването на начина на живот за мен беше една сбъдната мечта и тя беше осъществена отново благодарение на математиката.

China  След кандидатстване за именната награда на фондация „Еврика“ в област „Математика“, представители от компания Huawei отличиха 10 стипендианти, получаващи награда „незабравимо посещение в Китай“. Една от наградените бях аз. Това беше началото на една мечта, един сбъднат сън в една приказка. Никога не съм вярвала в клишетата, нито пък в пътуването като единствен източник на нестихваща еуфория. Но двуседмичния престой в Китай ме обогати, одухотвори, промени и може би ми помогна да осъществя едно сливане на „ин“ и „ян“, макар бегло и само подсъзнателно. J

С излитането за Китай, десетима българи нямахме представа къде отиваме, нито какво ни очаква. Леко уплашени, донякъде резервирани, потеглихме към нашето пътешествие. Бяхме подготвени за нещо различно, но не и дотолкова. Единствената препоръка, която получихме, беше да се насладим на всеки миг. И ние я преизпълнихме – оставихме част от сърцата си там.

С пристигането в Пекин, достигнахме до осъзнаването, че следващите две седмици ще сме заобиколени от дружелюбни нисички китайци, които в последствие установихме, че са безкрайно дисциплинирани, стриктни и отдадени до съвършенство на професиите си.

„Първото условие да разбереш една чужда страна е да я помиришеш“./ Ръдиард Киплинг/. Е, ако трябва да свържем Китай с аромат, то това е мирисът на китайско. И не традиционното китайско, което сме свикнали да опитваме в „българските“ китайски ресторанти. Малко след пристигането се сблъскахме с екзотичната китайска кухня и забравихме за вилиците и стандартните обноски. Пред нас се откри типичния китайски ресторант – с червените фенери и украси от страховите пъстри фигури и въртяща се маса, отрупана с пържени храни, бланширан бял китайски ориз, люто и пикантно, водорасли, рапани, супи от миди и крайници(неясно какви), буболечки, рибни деликатеси, наподобяващи морски чудовища, скариди в кокос със сладък сос, , китайски сладки с изненадващ пълнеж, изобилие от вкусове, аромати и усещания, несравними с нищо, описвано до сега. Приготвена с любов и грижа, китайската храна и процесът на хранене са издигнати в култ – на масата не е прието да се говори, храненето трябва да е съсредоточено върху насладата от храната и възприемането ѝ с всички сетива. След приключване, масата се събира за отрицателно време по невероятно бърз начин от няколко сръчни китайки, бакшиши не се дават и не се приемат и всеки продължава с дейността си.

Още от първия ден след пристигането ни, бяхме потопени в красотата на древната китайска история и архитектура. Намиращ се в самия център на Пекин, навремето забранен за обикновени хора, днес дворец-музей, Забраненият град ни приветства. От средата на XIIII до началото на XX век той е бил дом за императорското семейство, както и церемониален и политически център на китайското правителство. Още с влизането през портите на града, се усеща хармонията, лъхаща от идеалната симетрия на сградите. Огромните и величествени постройки, идеално подредени и изваяни с пъстрота, те карат да не можеш да сведеш очи, сякаш се губиш сред феерията от багри, красота и същевременно мощ. В непосредствена близост до града пък се насладихме на разнообразната природа в градината, разполагаща с екземпляри на многовековни дървета, много зеленина и свежест.

Няма как да се отрече връзката между Китайския античен свят и магията, след като пред очите ти се разпростре едно от новите седем чудеса на света – а именно Великата Китайска стена. И определението велика по никакъв начин не звучи преувеличено, след като се обърнеш и я видиш – виеща се по билото на планината, всеобхватна и величествена. Изкачването до най-високата наблюдателна кула ни доведе до забележителна гледка, но и ни накара да се замислим за годините усилия и жертвите, дадени от китайския народ, усилията, вложения  труд и дисциплина при построяването ѝ. Докато се изкачвахме по каменните стълби, останали без дъх, всеки от нас си задаваше въпроса – как е възможно това да е дело на човешка сила? Способно ли е човечеството да сътвори такова огромно съоражение, навръх планината, разкриващо забележителна гледка, служело за защита в миналото? Способен е народ като китайския – при който се пренебрегва личността сама по себе си, а се разглежда в цялост – с ползите ѝ за общността и със социалната позиция в обществото. Принципът за полезност е водещ. Всеки вид лицемерие, култ към личността и егоизъм се пренебрегват в името на всеобщото благо. И не Китайската стена сама по себе си е велика, а народа, способен да сътвори подобно чудо със собствени усилия и отдаденост за една всеобща кауза. И няма човек, който да не настръхне пред вида на тази величествена картина.

След уморителния ден, свързан с вълшебството и съвършенството на китайската архитектура и история, последва седмица, запознаваща ни с китайския език, култура, нрави и изкуство. За човек, занимавал се от съзнателна възраст с точни науки, винаги е било трудно и безинтересно изучаването на езици. Но ученето на китайски не е просто наизустяване. Изисква се отдаденост, изразителност и внимание. Всеки тон, задъхване или нотка са значими. Дали благозвучието, предизвикателството в учене на език, съвсем различен от нашия или отдадеността на laoshi(учителката) или всичко накуп накара нас – десетима българи, да произнасяме разнообразни звуци с определена интонация и да се стараем в изговарянето на всеки звук, докато не достигнем до възможността сами да практикуваме диалози. И до сега в комуникацията помежду ни упражняваме някоя и друга китайска фраза. J Освен езика, часовете по калиграфия и рисуване ни показаха една различна и много впечатляваща страна от китайското изкуство, накараха ни да се опитаме да осъществим хармония в ума си, за да можем да я изразим и в лично творение. Под тоновете на успокояваща музика, рисувахме йероглифи и панди и искрено се забавлявахме. И в противоречие с всички догми, че китайците са безчувствени, в последния час всички се разделихме с учителката със сълзи на очите, прегръдки и безброй положителни емоции.

Дойде време и за полета до Шенжен – технологичния център на развитие на Китай. Още със слизането усетихме тропическия климат, топлината и влажността на въздуха, но и погледите ни бяха запленени от буйната растителност, наличието на палми навсякъде около нас и зеленината, която носеше спокойствие. И тук започнахме престоя си с обиколка из града – потопихме се във високотехнологичния свят на Китай, като всеки от нас се сдоби с по един дрон и то на изгодна цена, благодарение на пазарлъшките ни умения. J За качество може да се каже само Made in China. Другото е късмет.

След обиколката по местните магазини, се насочихме към зоологическата градина – или по-скоро към джунглата, пригодена за битуването на фауната на Китай. Освен невероятната природа, зеленина и изобилието от растителен и животински свят, успяхме да осъществим една всеобща цел на групата – да видим панда – най-дружелюбното и мило животинче, което се среща единствено в Китай. А за да е пълна насладата, слон ни качи на хобота си.

Вторият ден от обиколката беше съсредоточен върху морския свят на Шенжен. Въпреки горещината, така и не успяхме да плажуваме, поради продължителния и проливен дъжд, който всъщност съпътстваше всеки един от дните престой в Шенжен. За сметка на това се потопихме в умаления модел на Китай в Splendid China Folk Village, което за мен може би остави най-дълбока следа като зрителна визуализация, обрисуваща Китай в умалени размери насред невероятната природа, с всяка една от забележителностите, оживяваща пред очите на разхождащите се из парка.

И следваше сериозната част – седмица на лекции и уроци, свързани с най-новите технологии в сградата на Huawei. Освен шестчасовите занимания, теоретични и практически, специалисти в областта ни показваха новите иновации във всички сфери на живота и стремежа към моделиране на света около нас до по-удобен и пригоден за нуждите ни. Макар човек, занимаващ се основно с математика, аз бях впечатлена и развълнувана от проектите и идеите, на базата, на които изключително интелигентните и способни китайци модернизират света и го правят едно полезно и интелигентно място, удовлетворяващо с прецизност човешките нужди и желания. Дано всички да станем свидетели на тази технологична революция в най-скоро бъдеще.

След церемонията по закриването, беше време за полет към вкъщи и то не от къде да е, а от уникалния Хонг Конг. Освен, че бяхме постоянно вперили поглед във висините на небостъргачите, се насладихме и на плажа на Южнокитайско море. И ни се искаше да останем там.

За съжаление, всичко прекрасно в един момент приключва. И с малко тъга и с безброй незабравими спомени за цял живот, потеглихме към родината. За мен това беше едно от най-впечатляващите събития в живота ми, престоя в Китай ме накара да осъзная ценността на всеки човек и да уважавам всеки вид труд, насладих се на невероятни гледки, обогатих културния си мироглед и в съзнанието ми се отвориха врати към необятната природна красота и  възможностите на човешката амбиция, оставящи те без дъх. Мога да пиша още много. Но каквото и да кажа, ще е недостатъчно. За мен престоя в Китай ще остане незабравим спомен в живота ми завинаги, към който ще се завръщам с умиление, еуфория и ще продължавам да се питам дали не сънувах. И в мен ще гори надеждата да се завръщаме към тази приказка, да черпим опит и вдъхновение от магията, която сме преживели, да се стремим към нея, да я пренасяме в нашата действителност, стремейки се да градим света около нас такъв, какъвто е в сънищата ни – лишен от лицемерие, красив, хармоничен, високотехнологичен, даваш ни възможост за все повече незабравими изживявания, интелигентен и съвършен.

Тук може да прочетете и написаното от Георги Господинов